Кои са най-старите религии на света?

Преди да започнем статията, трябва да споменем, че определянето на възрастта на религията зависи изцяло от това, как човек определя какво е религия. Всички духовни системи имат корени във вярвания, датиращи от хилядолетия – което означава, че основните разлики между всяка от тях се намират другаде: в тяхната класификация и възрастта на техните по-широкообхватни идеи и вярвания.

Заради това в статията не са включени множеството шаманистични традиции (включително китайската народна религия, на която липсва последователност и е отчасти изградена върху даоистки и конфуциански вярвания), както и съвременното възраждане на древни религии като неозичеството или мексикайотъл (и двете традиции които са били изкоренени за дълго време и могат да се различават по важни начини от първоначалната си концепция).

И така… кое е най-старата религия в света, която все още има последователи? Прочетете нашите предложения:

1. Религия и митология на австралийските аборигени
2. Религия на Древен Египет
3. Индуизъм
4. Зороастризъм
5. Юдаизъм
6. Джаинизъм
7. Конфуцианство
8. Будизъм
9. Даоизъм
10. Шинтоизъм

Религия и митология на австралийските аборигени (10 000 години пр. Хр.)

Религията и митологията на австралийските аборигени представлява набор от свещени духовни практики, представяни чрез историите, изпълнявани от аборигените по време на техните религиозни церемонии. Аборигенската духовност включва т. нар. Време на сънищата, песните и аборигенската устна традиция. Устната традиция и духовните ценности на аборигените се основават на почитта към земята и на вярата във Времето на сънищата. Сънуването се счита, както за древният период на сътворението, така и за днешна духовна реалност. То описва космологията на аборигените и включва историите на предците за свръхестествените създатели и как те са създали света. Всяка история може да се нарече „Сънуване“, като целият континент е пресечен от Сънища или следи от предците, представени като песни.

Аборигенската духовност често прави описания на местния пейзаж, добавяйки духовен смисъл към топографията на района, в който живеят. Повечето от тези духовности принадлежат на определени географски групи, но някои обхващат целия континент под една или друга форма.

Аборигените са виждали своя начин на живот, като вече определен от Сънуващите същества и плана, който е бил предначертан, така че тяхната мисия е била просто да живеят в съгласие с това наследство. По този начин живота на аборигените изключва понятия, като прогрес, конкуриращи се догми или бунт срещу статуквото. Всичко, което съществува е било предопределено в миналото и всичко, което живите трябва да правят, е да се подчиняват на закона на Сънуването и да изпълняват правилно ритуалите. Аборигените постоянно са били заобиколени от доказателства за съществуването и силата на духовните сили, което прави религията неделима от ежедневието.

Чрез системи от тотемични вярвания индивидите и групите са били свързани по много различни начини, както с природата, така и с всемогъщите същества от духовната сфера. Тотемните вярвания са по-развити сред аборигените, отколкото сред всеки друг народ. Тотемизмът се определя като представяне на вселената, разглеждана като морален и социален ред, който разглежда човечеството и природата като едно цяло чрез набор от символи. Такива символи осигуряват междинни връзки, както лични, така и социални, между хората и митичните същества.

През цялата година религиозна дейност се планира, обсъжда и провежда, най-вече от възрастните посветени мъже, но жените имат също важни роли в много религиозни дейности. В много ритуали участват и деца. Най-важните моменти са големите религиозни събирания, провеждани с повишено вълнение и напрежение. По време на тези събирания възникват нови ритуали или се обменят ритуали с други групи и това разпространение добавя жизненоважен динамичен елемент към религиозния живот на древните австралийци.

Последните преброявания на населението на Австралия, показват, че последователите на древните аборигенски религиозни практики са почти изчезнали. Под 2% от австралийските аборигени са заявили, че принадлежат към древната религия на предците си.

Религия на Древен Египет (около 3 400 години пр. Хр.)

Принципът на хармонията (известен на египтяните като ма’ат) е бил от най-голямо значение в египетския живот (и в отвъдния живот) и тяхната религия е била напълно интегрирана във всеки аспект на съществуването. Египетската религия е комбинация от магия, митология, наука, медицина, психиатрия, спиритизъм, хербология, както и съвременното разбиране за „религия“ като вяра във висша сила и живот след смъртта. Боговете са приятели на човешките същества и търсят само най-доброто за тях, като са им предоставили най-съвършената от всички земи за живеене и вечен дом, на който да се радват, когато животът им на земята приключи.

Тази система от вярвания се развива постоянно през дългата история на Египет, прекъсната само от религиозните реформи на Ехнатон по време на неговото управление. След смъртта му, старата религия е възстановена от неговия син и наследник Тутанкамон (царувал ок. 1336-ок.1327 пр. Хр.), който отново отваря храмовете и съживява древните ритуали и обичаи.

Първите писмени сведения за египетската религиозна практика идват от около 3400 г. пр. Хр. в прединастичния период в Египет (ок. 6000-ок. 3150 г. пр. Хр). Божества, като Изида, Озирис, Птах, Хатор, Атум, Сет, Нефтис и Хор вече са установени като могъщи сили. Египетският мит за сътворението е подобен на началото на месопотамската история, тъй като първоначално е имало само хаотични, бавно въртящи се води. Този океан бил безграничен, бездълбочен и тих, докато на повърхността му не се издигна хълм от земя (известен като бен-бен, първичната могила, която, както се смята, символизират пирамидите) и великият бог Атум (Слънцето) застанал върху бен-бен и проговорил, раждайки бог Шу (на въздуха), богинята Тефнут (на влагата), бог Геб (на земята) и богинята Нут (на небето).

Египетският задгробен живот е бил известен като полето на тръстиките и е бил огледален образ на живота на земята. Тези, които човек е обичал в живота, или ще чакат, когато пристигне, или ще го последват. Египтяните са гледали на земното съществуване, като на част от едно вечно пътуване и са били толкова загрижени за лесното преминаване към следващата фаза, че са създали своите сложни гробници (пирамидите), храмове и погребални надписи (Текстовете на пирамидите, Текстовете на ковчезите и Египетска книга на мъртвите), за да помогне на душата да премине от този свят в следващия.

Всеки древен египтянин е знаел, че от раждането до смъртта и дори след смъртта, вселената е била подредена от боговете и всеки е имал място в този ред.

В наши дни древната египетска религия е на практика изчезнала. Въпреки това, следи от древните вярвания са останали в египетските народни традиции. Влиянието им върху съвременните общества значително се е увеличило с френската кампания в Египет и Сирия през 1798 г. и популяризирането на древните египетски паметници и изображения. В резултат на това, западните общества започват да изучават египетските вярвания и египетските религиозни мотиви са приети в западното изкуство. Оттогава египетската религия има значително влияние върху популярната култура. Поради продължаващия интерес към египетските вярвания, в края на 20-ти век, няколко нови религиозни групи, преминаващи под общия термин на Кеметизма, се формират въз основа на различни реконструкции на древната египетска религия. Има няколко основни кеметистки групи, всяка от които има различен подход към древните вярвания, вариращи от еклектични до реконструкционисти. Всички те обаче могат да бъдат идентифицирани като принадлежащи към три клона: реконструиран кеметизъм (приемащ филологически и научен подход), синкретичен подход и кеметично православие, клонящо към монотеизма.

Индуизъм (около 15 – 5 век пр. Хр.)

Индуизмът може да не е единна религия сама по себе си или да е организирана в единна система от вярвания, но индусите (както се идентифицират от векове в резултат от противопоставяне с други религии) грубо следват сходни традиции, разбираеми за всички нейни последователи. Първата и най-важна от тях е вярата във Ведите – четири текста, съставени между 15-ти и 5-ти век пр. Хр. на Индийския субконтинент. Това са най-старите писания на вярата, които са за запазили до наши дни, което прави индуизма без съмнение най-старата съществуваща и до днес религия. Оттогава тя се е превърнала в разнообразна и гъвкава традиция, забележителна, както се изразява ученият Уенди Донигер, със способността си да „абсорбира потенциално разколнически развития“.

Индуизмът обхваща разнородни идеи за духовността и различни традиции и няма йерархия, религиозни авторитети, управляващо религиозно тяло, пророци или свещена книга. Днес в света има близо един милиард индуси.

Ганеша (Ганапати), е едно от главните божества в Индуизма. Ганеша е син на Шива и Парвати и съпруг на Бхарати, Ридхи и Сидхи. Изобразяван е като бог с дебел корем, четири ръце, глава на слон с един бивник, яздещ или придружаван от плъх.

Зороастризъм (около 10 – 5 век пр. Хр.)

Древната индо-иранска религия на зороастризма (известна на местните като Mazdayasna) – за която се твърди, че датира от 2-ро хилядолетие пр. Хр., възниква в сегашната си версия от ученията на пророка реформатор Зороастър (Заратустра), за когото историците твърдят, че е живял в някакъв момент между 10-ти и 6-ти век пр. Хр. Изключително влиятелен върху развитието на авраамическата традиция, той е бил държавна религия на различни персийски империи до мюсюлманското завладяване през 7-ми век сл. Хр. и оцелява в части от Иран, Индия и Ирак до днес, като според проучвания последователите са около 200 000 души.

Зороастризмът се основава на свещената книга Авеста – книга със стихове, написани от Заратустра на древния гатико-авестийски език, който е близък до санскрит. Свещената книга Авеста се състои от стихове, наречени Гати. В тях Заратустра проповядва, че има само един бог – Ахура Мазда, който е в постоянна връзка с хората и света, създадени от неговите седем качества. Това са:

1. Ваху Манах – Добра мисъл
2. Аша Вахишта – Справедливост и истина – Огън и енергия
3. Кшатра – Власт – Метали и минерали
4. Спента Армайти – Отдаване и смирение – Земята
5. Хаурватат – Цялост – Вода
6. Амератат – Безсмъртие – Растения
7. Спента Мейниу – Съзидателната енергия – Хора

В Гатите понякога тези характеристики са персонифицирани, но в повечето случаи са представени само, като идеи. В по-късното развитие на Зороастризма, те се персонифицират. Зороастризмът изисква активно участие в живота чрез добри дела, думи и мисли, като условие за постигане на щастие и за ограничаване на злото и хаоса.

Интересното е, че три конкретни кюрдски религиозни вярвания (практикувани сред язидите, горан и ишик алеви), групирани заедно под чадъра на Язданизма (Култ към ангелите), са еволюирали от смесица от ислям и зороастрийската вяра. Това може да направи тези вероизповедания толкова стари, колкото зороастризма.

Фаравахар – крилатото слънце, е един от най-известните символи на зороастризма. Символът може да открит гравиран по останките на сгради в древния персийски град Персеполис.

Юдаизъм (9 – 5 век пр. Хр.)

Юдаизмът е основата на всички авраамически религии (включващи още християнство, ислям, бахайство, растафарианство) и най-старата монотеистична религия, която все още съществува (макар и в никакъв случай не е първата – за нея се твърди, че е вариант на древната египетска вяра, наречена атенизъм, която изчезна през 14 век пр. Хр.). Юдаизмът произхожда от царствата на Израел и Юда, които за първи път се появяват в Леванта около 9 век пр. Хр. Религията се трансформира в сегашната си форма през 6-ти век пр. Хр., развивайки се от поклонението на бог, базиран на политеистичен мироглед, в този на един „истински“ Бог, кодифициран в Библията.

Юдаизмът се счита от религиозните евреи за израз на завета, който Бог е установил с израилтяните, техните предци. Той обхваща широк набор от текстове, практики, теологични позиции и форми на организация. Тората, както обикновено се разбира от евреите, е част от по-големия текст, известен като Танах. Танахът е известен също на изследователите на религията, като еврейската Библия, а на християните като „Стар завет“. Допълнителната устна традиция на Тора е представена от по-късни текстове като Мидраш и Талмуд. Еврейската дума „тора“ може да означава „учение“, „закон“ или „инструкция“, въпреки че „тора“ може да се използва и като общ термин, който се отнася до всеки еврейски текст, който разширява или доразвива оригиналните Пет книги на Мойсей. Текстовете, традициите и ценностите на юдаизма оказват силно влияние върху по-късните авраамически религии, включително християнството и исляма. Хебраизмът, подобно на елинизма, изигра основополагаща роля във формирането на западната цивилизация, чрез въздействието си като основен елемент на ранното християнство.

Евреите са етно-религиозна група, включваща родените евреи (или „етнически евреи“), и тези приелите юдаизма. През 2019 г. световното еврейско население се оценява на около 15 милиона, или приблизително 0,19% от общото световно население. Около 46,9% от всички евреи живеят в Израел и други 38,8% живеят в Съединените щати и Канада, като повечето от останалите живеят в Европа, а други малцинствени групи са разпространени в Латинска Америка, Азия, Африка и Австралия.

Ако днес Юдаизмът е следван от около 15 милиона души, нейните две приемни религии – християнството (възникнало през 1 в. сл. Хр.) и ислямът (възникнал през 7 в. сл. Хр.) – са най-многобройните религии в света с над 3,8 милиарда последователи.

Джайнизъм (8 – 2 век пр. Хр.)

Джайнизмът е традиционна дхармическа религия, някога доминирала на Индийския субконтинент (преди възхода на реформирания индуизъм през 7 век сл. Хр.). Неговите последователи вярват в тиртханкарите, всезнаещите проповедници на джайнисткия път, чиито определящи характеристики са белязани от аскетизъм и самодисциплина. Джайнизмът проповядва избягване на причиняване на вреда на други живи същества. Философията и практиката на джайнизма са основани най-вече на самоусъвършенстването на душата за постигане на всезнание и вечно блаженство. Духовната цел на джайнизма е да се освободим от безкрайния цикъл на прераждане „самсара“и да постигнем всезнаещо състояние, наречено „мокша“. Това може да се постигне чрез живот без насилие или „ахимса“, с възможно най-малко отрицателно въздействие върху други форми на живот. Поради тази причина огромен процент от джаинистите са вегетарианци.

За основоположници на Джайнизма се смятат 24-те Тиртханкари, като първият от тях е Ришабханата, живял преди повече от 85 хиляди години. 22 от Тиртханкарите са митични образи, за които се вярва, че са живели хиляди години, а всеки един от тях е бил от пет до сто пъти по-висок от обикновените хора. За действителен основател на религията се смята кшатрий Вардхаман, а последните двама Тиртханкари са известни исторически фигури – Паршванатха (8 век пр. Хр.) и Махавира (599 – 527 г. пр. Хр.) Археологически доказателства, доказващи съществуването на джайнизма, датират само от втори век пр. Хр.

Храмът Ранакпур Джайн е джайнистки храм в Ранакпур, Раджастан. Дарна Ша, местен джанайски търговец, започва строителството на храма през 15 век след божествено видение. Храмът почита Адинат, първият Тиртханкар от настоящия полуцикъл според джайнската космология.

Твърди се, че джайните наброяват шест до седем милиона по целия свят, от които повечето живеят в Индия, но с развиващи се общности в Западна Европа, Северна Америка, Далечния Изток, Австралия.

Конфуцианство (6 – 5 век пр. Хр.)

Конфуцианството е философия и система от вярвания възникнала в древен Китай, която полага основите на голяма част от китайската култура. Подобно на будизма, конфуцианството неизменно трябва да се проследи до един човек – в този случай китайския политик, учител и философ Конфуций (551 – 479 г. пр. Хр.). Конфуций се смята за предавател на културни ценности, наследени от династиите Ся (ок. 2070 – 1600 г. пр. Хр.), Шан (ок. 1600 – 1046 г. пр. Хр.) и Западна Джоу (ок. 1046 – 771 г. пр. Хр.). Конфуцианството е потиснато по време на законодателната и автократична династия Цин (221 – 206 г. пр. Хр.), но оцелява. По време на династията Хан (206 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр.) конфуцианските подходи изместват „прото-даоистката“ Хуанг-Лао. като официална идеология, докато императорите смесват и двете с реалистичните техники на легализма.

Конфуцианството се фокусира върху образованието, като средство за постигане на стойност. Китайската система от ненаследствени мандарини – високопоставени служители, назначени чрез строга императорска изпитна система – е вдъхновена от конфуцианските учения. До първи век след Хр., Конфуций се превърна в обект на почит в цял Китай. Конфуцианството се разпространи във Виетнам с китайската окупация. Построен в Ханой през 1070 г., първият университет във Виетнам се намира в храм на Конфуций, известен на английскоговорещите посетители като „Храмът на литературата“.

Въз основа на китайския модел конфуцианската система за съдебни изпити за постъпване в държавна служба е въведена във Виетнам през 1075 г. и продължава до 1919 г., когато е премахната от французите. Конфуцианските идеали – както и тези на даоизма и будизма – остават силни във Виетнам, където уважението и подчинението към семейството са централни за обществото.

Въпреки че е най-хуманистичното и най-малко духовно вероизповедание в този списък, конфуцианството предоставя свръхестествен светоглед (включва Небето, Господ във висините и гадаене), повлиян от китайската народна традиция. Тъй като ученията са събрани за първи път в Аналектите едно или две поколения след смъртта на Конфуций, традицията е преминала през различни периоди на популярност и непопулярност в Китай и остава едно от водещите влияния върху съвременната китайска народна религия.

Важни военни и политически фигури в съвременната китайска история продължават да бъдат повлияни от конфуцианството, като мюсюлманския военачалник Ма Фусян. Движението за нов живот в началото на 20 век също е повлияно от конфуцианството. Конфуцианството играе голяма роля в привидно неконфуцианските култури на съвременна Източна Азия, под формата на строгата работна етика, с която е надарила тези култури. Учените смятат, че ако не беше влиянието на конфуцианството върху тези култури, много от хората в региона на Източна Азия не биха успели да се модернизират и индустриализират толкова бързо – Сингапур, Малайзия, Хонг Конг, Тайван, Япония, Южна Корея и дори Китай.

Смята се, че строгите конфуцианци наброяват около шест милиона.

Будизъм (6 – 5 век пр. Хр.)

За разлика от повечето други религии в този списък, будизмът има доста ясна история –  започва с един човек, Сидхарта Гаутама, известен като Буда. Базиран в най-северните райони на Индийския субконтинент (най-вероятно в днешен Непал) приблизително между 6-ти и 5-ти век пр. Хр., той е основател и водач на свой собствен монашески орден, една от многото секти (известни като Шрамана), които съществуват в целия регион по това време. Неговите учения започват да се кодифицират малко след смъртта му и продължават да се следват по един или друг начин до ден днешен.

Будизмът е практика и духовно развитие, водещи до прозрение за истинската природа на реалността. Будистките практики като медитация са средства за себе промяна, за да развиете качествата на осъзнатост, доброта и мъдрост. Опитът, разработен в рамките на будистката традиция в продължение на хиляди години, е създал несравним ресурс за всички онези, които желаят да следват път – път, който в крайна сметка завършва с Просветлението или състоянието на Буда. Едно просветлено същество вижда природата на реалността абсолютно ясно, точно такава, каквато е, и живее напълно и естествено в съответствие с тази визия. Това е целта на будисткия духовен живот, представляваща края на страданието за всеки, който го постигне.

Тъй като будизмът не включва идеята за поклонение на бог създател, някои хора не го виждат като религия в нормалния западен смисъл. Основните принципи на будисткото учение са ясни и практични: нищо не е фиксирано или постоянно; действията имат последствия; промяна е възможна. Така че будизмът се обръща към всички хора, независимо от раса, националност, каста, сексуалност или пол. Той преподава практически методи, които позволяват на хората да осъзнаят и използват неговите учения, за да трансформират своя опит, да бъдат напълно отговорни за живота си.

В наши дни последователите на Буда са над 500 милиона с нарастващ брой в Западна Европа и Северна Америка. Те следват много различни форми на будизма, но всички традиции се характеризират с ненасилие, липса на догми, толерантност към различията и обикновено с практикуване на медитация.

Даоизъм (6 – 4 век пр. Хр.)

Даоизмът може да бъде проследен с известна сигурност до произведение, приписвано на митичния Лао Дзъ (за когото се твърди, че е съвременник на Конфуций), Дао Дъ Дзин, чието най-старо записано издание датира от 4 век пр. Хр. Историкът Сима Циен (145-86 г. пр. Хр.) разказва историята на Лао Дзъ, уредник в Кралската библиотека в щата Чу, който бил естествен философ. Лао Дзъ вярвал в хармонията на всички неща и че хората биха могли да живеят лесно заедно, ако само от време на време се съобразяват с чувствата си и признават, че техният личен интерес не винаги е в интерес на другите.

Религията се развива предимно в селските райони на Китай и еволюира от направление на традиционната китайска народна религия. В традиционните книги на Даоизма се споменават учители и учения от много преди да бъде кодифицирана, включително богоподобния Жълт император, за който се твърди, че е царувал от 2697 – 2597 г. пр. Хр., и И Дзин, система за гадаене, датираща от 1150 г. пр. Хр.

Даоизмът набляга на правенето на това, което е естествено и „да се пуснеш по течението“ в съответствие с Дао, космическа сила, която протича през всички неща и ги свързва и освобождава. Философията израства от наблюдаване на естествения свят, а религията се развива от вярата в космическия баланс, поддържан и регулиран от Дао. Първоначалното вярване може да не е включвало практики, като поклонение пред предците и духа, но и двата принципа се спазват от много даоисти днес и са били спазвани от векове.

Даоизмът оказва голямо влияние по време на династията Тан (618-907 г. сл. Хр.), а император Сюандзун (управлявал 712-756 г. сл. Хр.) го обявява за държавна религия, задължавайки хората да пазят даоистки писания в дома си. Даоизмът изпада в немилост, когато династията Тан упада и е заменен от конфуцианството и будизма.

Днес около 170 милиона китайци твърдят, че са свързани с даоизма, като 12 милиона го следват стриктно. Даоистката религия е една от петте религиозни доктрини, официално признати от Китайската народна република, включително в нейните специални административни региони Хонконг и Макао. Освен това е основна религия в Тайван и има значителен брой привърженици в редица други общества в цяла Източна и Югоизточна Азия, особено в Малайзия, Сингапур и Виетнам.

Шинтоизъм (3 пр. Хр. – 8 век сл. Хр.)

Въпреки че не е кодифициран до 712 г. сл. Хр. в отговор на контакт с континенталните религии (а именно конфуцианство, будизъм и даоизъм), шинтоизмът е пряк наследник на анимистичната народна религия на Яйои, чиято култура се разпространи от северната част на Кюшу до останалата част от Япония от 3 век пр. Хр.

За ранния шинтоизъм не се знае почти нищо. Той е смесица от обожествяване на природата, култ към плодородието, почитане на митични герои. Последователите на шинтоизма вярват, че духовните сили съществуват в естествения свят. Те вярват, че духовете, наречени „ками“, живеят в естествени места като животни, растения, камъни, планини, реки, хора и дори мъртви. Най-важното ками е Аматерасу, богинята на слънцето. Смята се, че тя е прародителят на японските императори. Нейното светилище е в Исе, което е най-важното светилище в Япония. Инари, производителят на ориз, също е почитан ками, тъй като оризът е традиционната храна в Япония.

Шинтоистките места за поклонение обикновено са разположени сред красива природа. Светилището съдържа вътрешна зала, в която влизат само шинтоистки свещеници, тъй като се смята, че там присъстват ками. Шинтоистките свещеници могат да бъдат както мъже, така и жени. Чистотата е важна за последователите на Шинто и затова те изплакват устата си и мият ръцете си и окачват дървени плочи с молитви върху тях, преди да влязат в молитвената зала. След като поколонникът влезе в светилището, ками се призовава със звънец и му се предлага ориз или пари. След което поклонникът се покланя два пъти и пляска два пъти, за да приветства ками, след което се покланя отново.

Шинтоистките светилища са маркирани със специална арка, наречена тори. Смята се, че тази арка разделя свещения свят на светилището от външния свят. В цяла Япония има около 80 000 светилища. Всяко светилище има ежегоден фестивал, в който хората отдават почитта си на ками и празнуват с храна и напитки.

Поклонението също се случва в домовете и на работното място чрез прости ястия от ориз, чай и молитви. Оризът и чаят се поставят на специален рафт, наречен „божествен рафт“. Молитвите често се отправят към предците на семейството.

Днес тази религия силно свързана с древната японска митология, и е силно белязана от будистки влияния. Следвана от огромното мнозинство от населението на Япония (въпреки че само малко малцинство я идентифицира като организирана религия).