Мента (Mentha) преставлява род многогодишни тревисти растения от семейство Lamiaceae (Устоцветни). Стъблата са едногодишни, четиристранни, достигащи дължина до 70 см, силно разклонени по цялата дължина, тъмнозелени или червеникави. Листата са от тъмнозелени до антицианови, продълговати, с къси дръжки. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол. Растенията излъчват силен, насищащ приятен ментов аромат. В България ментата се култивира по поречието на реките Марица, Тунджа и Вит, познати са около девет вида с многобройни вариации. Смята се, че произходът на ментата е свързан с кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен).
Част от историята на ароматната трева
Според древните гърци ментата укрепвала ума, а ваните с мента спомагали за повишаване на концентрацията. Древните римляни пък ароматизирали с нея залите за пирове и тържества, защото смятали, че ментата усилва мозъчните функции. До 17-ти век тя се е използвала като ароматична подправка както в ежедневните ястия на бедните, така и в изисканите блюда на богатите. По-късно през 18-ти век потъва в забвение, като дори липсва в списъка с най-разпространените ароматни треви в кухнята. Днес се употребява самостоятелно или в съчетание с други ароматни треви, но резултатът винаги е един и същ – прекрасен аромат и неповторим вкус на лято!
Хранителен състав на ментата
Ментата съдържа от 1 до 3% етерично масло с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50-60% ментол, като приблизително 20% от него е в естерна форма. За качеството на маслото има голямо значение и наличието на други съставки, като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа и кетонът ментон (около 10-15%), който е с ясно изразена приятна миризма. Други съставки са: ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол. В листата се открива и наличие на танини (около 6-12%), горчиви вещества, флавоноиди, никотинова киселина, както и нейния амид, каротиноиди и други полезни за здравето вещества.
Здравословни ползи
Високото съдържание на ментол предизвиква рефлекторно разширяване на коронарните съдове при стенокардия, поради което успешно се влага в редица медикаменти за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Също така действа антисептично и болкоуспокояващо при възпалителни процеси на горните дихателни пътища. Влиза и в състава на различни обезболяващи гелове, прилагани при физически травми.
Етеричното масло от мента има силни енергизиращи свойства – облекчава умората и мускулните болки.
Намира приложение при различни чревни проблеми и при хроничен колит, като е установено, че от него страда всеки трети човек. Ментата успокоява съпътстващите колита симптоми, които варират от запек до чревно разстройство, често съпроводени с болезнени спазми и неприятно подуване на стомаха.
Ментовият чай е особено полезен при грип, запушен нос и възпалено гърло, повлиява благоприятно главоболие и безсъние.
Ментовото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, успокоява спазмите в храносмилателните пътища.
Здравословни рискове
Внимателни трябва да бъдат хората с установена алергия към тази билка. Препоръчва се да избягват вдишването на парите на ментовото масло.
Ментата намира приложение
- Като съставна част на различни пасти за зъби, дъвки и бонбони за освежаване на дъха. Често намира приложение и в парфюмерията.
- Влиза в състава на редица душ-гелове и шампоани, защото освежава и тонизира кожата, благодарение на охлаждащия й ефект.
- При производството на сладка, конфитюри и шоколад.
- Като подправка успешно се комбинира със задушени картофи, агнешко и пилешко месо, риба, морски деликатеси, зелен боб, яйца, зелени и плодови салати.
- Подчертано сладкият и освежаващ аромат на ментата определя вкуса на редица тонизиращи напитки и екзотични коктейли.
