Защото образът на Джей Гетсби е пленяващ от мига, в който се материализира в действието. Преди да го зърнеш с читателските си очи, всички герои говорят за него – за онзи богат господин, чудакът, който организира пищни приеми, но остава в сянка от самото забавление. Това създава предварително очакване и нетърпение да разбереш кой всъщност е този тип. Не след дълго се появява – такъв, какъвто е, с цялото обаяние и магнетизъм, които създава около себе си. Усмихва се и кара околните да се чувстват уютно около него, уютно в собствените си кожи, в хармония с това, което са. След първата среща с героя булото на неизвестното започва бавно, постепенно да се повдига – макар и не съвсем, защото дори до края на книгата остават без конкретен отговор редица въпроси, догадки и съмнения.
Но едно е напълно ясно. Пътят на Гетсби – пътят на израстването, на отдадеността, на следването на една мечта, на една любов. На любовта, която се превръща в страдание, но и в стремеж, която има силата да промени цял един живот.
Зад охолството, което струи от дома на Гетсби, и зад ежедневните приеми, които дава, се крие копнежът му да зърне сред гостите младежката си любов, любовта на живота си – Дейзи, срещу чиито дом не случайно купува и собствената си къща. Същата онази Дейзи, която в миналото е била с доста по-добро финансово състояние от него и заради която той се издига нагоре по житейската стълбица. Как се е сдобил с парите си Гетсби – с тайни афери, с продажба на алкохол и с връзки със съмнителни приятели със съмнително препитание? Историята не уточнява. Но въпреки всичко целта му е постигната – той придобива състояние, с което би направил живота на Дейзи прекрасен, изпълнен с лукс и разкош. Остава само да намери отново път към нея, отново да се срещнат. И те се срещат наистина. Гетсби – заслепен от любов, неразумен и дързък, загърбил собствените си интереси, отдаден на емоцията…
Докато Дейзи е свикнала с живот в охолство, с живот без лишения, в който всичко ú бива поднесено на готово. Отегчена (и наранена) от поведението (и изневерите) на съпруга си Том, тя приема появата на Гетсби отново в живота си като приключение, като разтуха от ежедневието, като кратко бягство от реалността. Изглежда поласкана от вниманието му, от неговия успех, постигнат в нейно име. Но като че ли това е само суета. Нищо повече от авантюра. И скоро, след като Гетсби поема отговорност за нейните действия, завършили с фатален край, Дейзи го изоставя, дори не се връща за поклонението, с което само доказва, че не е била достойна за обичта му през цялото това време…
А Том – съпругът ú, също свикнал с разкошния живот и привилегиите, които той носи, изпълнил дните си с авантюри и изневери, поставя съпругата и семейния си живот на преден план едва когато се появява съперник – конкуренция, която да го измъкне от ежедневието и да го провокира да се осъзнае. Но не и да се промени – напротив. В Том липсват качествата, които притежава Гетсби. Липсват устрема, смелостта и благородството.
Не бива да пропускаме и Ник Карауей – разказвачът, през чиито очи наблюдаваме историята. Той остава в сянка, акцентът не се измества върху собствената му персона, но в същото време е активен участник в случващото се. Доста умела композиция, стремяща се да балансира върху обективността, която позволява на читателя сам да избере своите герои, да отличи заложените проблеми и да проследи действието.
Сюжетът… няма да го обсъждам. Книгата има достатъчно достойнства, за да бъде прочетена от всеки, който иска да научи повече. Мен лично – ме изненада. Понякога книгата, която четем, съвсем съзнателно ни води към края си – тоест: читателят предчувства какво следва, как ще завърши, какво ще се случи, как ще постъпят героите. Фабулата става предвидима. Е, „Великият Гетсби” (поне при мен) не подейства така. В нито един миг не бих могла да предположа, че краят ще бъде такъв, какъвто е. Не, всичко (случило се) беше изненада.
А книгите трябва да изненадват. И понякога – дори да ядосват читателите. А от време на време, при изключително добре написаните книги, да оставят по едно отекващо „Защо?“, което да ехти всеки път, когато си припомниш историята им…
