На 17 април 2014 година, в навечерието на великденските празници, от този свят на 87-годишна възраст си отива неповторимият колумбийски писател, обичан из цял свят – Габриел Гарсия Маркес.
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, наричан често просто Габо, е роден на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия – място, което по-късно ще се превъплъти в митичното градче Макондо от едноименния му роман „Сто години самота“. В първите 8 години от живота си Маркес живее в дома на дядо си и баба си, което трайно формира неговия светоглед и белязва бъдещото му творчество – носещо следите от историите на баба му, пълни с вълшебства, и военните разкази на дядо му, бивш полковник. След като през 1946 година Габриел завършва училище, записва право в Колумбийския университет в Богота. В един момент спира да посещава лекции, тъй като се насочва към журналистиката, а след това – се посвещава на писателската си кариера. Определя като ключов момент в жизнения си път срещата с книгата на Франц Кафка – „Метаморфозите”.
През 1967 година е публикувана книгата, която носи световна слава на колумбиеца – романът „Сто години самота“. През 1982 година Маркес получава и Нобелова награда за литература за цялостно творчество. Смятан е за един от основоположниците на жанра магически реализъм в литературата.
В продължение на почти 20 години Маркес лично забранява негови произведения да се превеждат, издават и преиздават в България. Забраната датира от 1993 година и е свързана с подвеждащата стратегия на издателите да отчитат минимални продажби от неговите книги. Едва през 2010 година се стига до ново споразумение и българските читатели отново могат да се радват на изданията на любимия си автор.
Габриел Гарсия Маркес оставя дълбока литературна следа след себе си. „Есента на патриарха“, „Хроника на една предизвестена смърт“, „Любов по време на холера“, „За любовта и други демони“ са само част от произведенията, които вдъхновяват писателите, печелят симпатиите на читателите из цял свят и винаги ще напомнят за таланта и гения на Маркес.
Да си припомним някои от любимите си крилати мисли, изречени и написани от Габо:
„Нещата имат собствен живот… цялата работа е да им пробудиш душата“.
„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.“
„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.“
„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.“
„Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.“
„Ако Господ не си беше почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света“.
„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.“
„Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.“
„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.“
„Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.“
„Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.“
„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.“
„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“
„Човек умира не когато трябва, а когато може“
