Кафка е от еврейски произход и е най-голямото от шестте деца в семейството. Баща му, търговец на луксозни стоки с тираничен характер, не одобрява литературните занимания на младия Кафка и това силно се отразява на отношенията между баща и син.
От 1889 до 1893 г. Франц Кафка посещава начално училище в Прага, където обучението се провежда на немски език, а след това е приет в класическа немска гимназия. Той учи в гимназията в продължение на осем години до 1901 г., постигайки добри резултати. Езикът на преподаване е немски, но освен това Кафка пише и говори на чешки език. Въпреки че Кафка получава похвали за владеенето на чешки, той не смята, че го владее добре. Въпреки това, той говори немски с подчертан чешки акцент.
През 1901 г. Кафка е приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, където има намерение да изучава химия, но едва няколко седмици по-късно се насочва към правото. Това му позволява да отдели време за курсове по история на изкуството и немска филология. Освен това Франц се присъединява към студентски клуб, който организира литературни четения и други подобни начинания.
На 18 юни 1906 г. Кафка получава докторска степен по право и се посвещава на задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища. Темата за личностното поражение пред неведомите сили на правовата машина и непроницаемите житейски условности присъстват почти във всички творби на Кафка. Текстовете на произведенията му са разбираеми, но едновременно с това закодирани и херметични.
В периода 1908-1922 г. творецът работи в застрахователна фирма, но не спира да пише – основно нощем. През 1913 г. е публикувана първата му значима литературна творба – разказът „Присъдата“, а през 1915 г. – новелата „Преображението“. Кафка гравитира около кръга на пражките експресионисти и разказите му се публикуват в множество литературни списания. Владимир Набоков смята, че най-силно влияние върху Франц оказва Гюстав Флобер по отношение на литературния стил, тъй като Кафка си служи с езика, като с работен инструмент.
Приживе творчеството му е слабо известно, но след Втората световна война се сдобива с международна популярност. Приемат го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век – в Австрия и Германия. По време на комунизма в България Кафка е забранен. Едва през 1981 г. е издаден сборник с писма на автора, а на следващата година – и сборник с разкази.
В съвременността името на Франц Кафка се нарежда редом до това на Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Те са определяни като“тримата влъхви“ на модерната литература. В чест на писателя са учредени две международни награди за литература.
Франц Кафка бива покосен от туберкулоза преди да навърши 41 години. Жизненият му път приключва на 3 юни 1924 г. В завещанието си оповестява, че иска всичко, което е написал, да се изгори, но въпреки това приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа – „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), както и сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931).
Фрази и афоризми от неподражаемия стил на Кафка
„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“
„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.“
„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.“
„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява.“
„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.“
„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.“
„Оковите на изтерзаното човечество са направени от канцеларска хартия.“
„Много книги са като ключове за непознати стаи в замъка във всеки един от нас.“
„Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е.“
„Любовта е това, което се случва на мъжа и жената, които не се познават един друг.“
„Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно е, че я притежаваш.“
„Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас.“
„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.“
